емигрирал

Речник на българския език

1. емигрирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емигрирал е производна форма на емигрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емигрирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емигрирал е производна форма на емигрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. емигрирал — мин. деят. св. прич. м. р.

емигрирал е производна форма на емигрирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. емигрирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

емигрирал е производна форма на емигрирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).