емваха

Речник на българския език

1. емваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

емваха е производна форма на емвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. емваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

емваха е производна форма на емвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).