емвала

Речник на българския език

1. емвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

емвала е производна форма на емвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. емвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

емвала е производна форма на емвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. емвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

емвала е производна форма на емвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. емвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

емвала е производна форма на емвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).