емвал

Речник на българския език

1. емвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емвал е производна форма на емвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емвал е производна форма на емвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. емвал — мин. деят. св. прич. м. р.

емвал е производна форма на емвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. емвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

емвал е производна форма на емвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).