еманципирало

Речник на българския език

1. еманципирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

еманципирало е производна форма на еманципирам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. еманципирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

еманципирало е производна форма на еманципирам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. еманципирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

еманципирало е производна форма на еманципирам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. еманципирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

еманципирало е производна форма на еманципирам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).