елинизирало

Речник на българския език

1. елинизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

елинизирало е производна форма на елинизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. елинизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

елинизирало е производна форма на елинизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. елинизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

елинизирало е производна форма на елинизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. елинизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

елинизирало е производна форма на елинизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).