елинизирал

Речник на българския език

1. елинизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

елинизирал е производна форма на елинизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. елинизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

елинизирал е производна форма на елинизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. елинизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

елинизирал е производна форма на елинизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. елинизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

елинизирал е производна форма на елинизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).