елиминирало

Речник на българския език

1. елиминирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

елиминирало е производна форма на елиминирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. елиминирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

елиминирало е производна форма на елиминирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. елиминирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

елиминирало е производна форма на елиминирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. елиминирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

елиминирало е производна форма на елиминирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).