елиминирал

Речник на българския език

1. елиминирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

елиминирал е производна форма на елиминирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. елиминирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

елиминирал е производна форма на елиминирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. елиминирал — мин. деят. св. прич. м. р.

елиминирал е производна форма на елиминирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. елиминирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

елиминирал е производна форма на елиминирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).