електрифицирал

Речник на българския език

1. електрифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

електрифицирал е производна форма на електрифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. електрифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

електрифицирал е производна форма на електрифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. електрифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

електрифицирал е производна форма на електрифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. електрифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

електрифицирал е производна форма на електрифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).