екстраполирал

Речник на българския език

1. екстраполирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

екстраполирал е производна форма на екстраполирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. екстраполирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

екстраполирал е производна форма на екстраполирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. екстраполирал — мин. деят. св. прич. м. р.

екстраполирал е производна форма на екстраполирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. екстраполирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

екстраполирал е производна форма на екстраполирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).