екстрадирало

Речник на българския език

1. екстрадирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

екстрадирало е производна форма на екстрадирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. екстрадирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

екстрадирало е производна форма на екстрадирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. екстрадирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

екстрадирало е производна форма на екстрадирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. екстрадирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

екстрадирало е производна форма на екстрадирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).