експлодирал

Речник на българския език

1. експлодирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

експлодирал е производна форма на експлодирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. експлодирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

експлодирал е производна форма на експлодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. експлодирал — мин. деят. св. прич. м. р.

експлодирал е производна форма на експлодирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. експлодирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

експлодирал е производна форма на експлодирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).