експериментирал

Речник на българския език

1. експериментирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

експериментирал е производна форма на експериментирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. експериментирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

експериментирал е производна форма на експериментирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. експериментирал — мин. деят. св. прич. м. р.

експериментирал е производна форма на експериментирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. експериментирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

експериментирал е производна форма на експериментирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).