експатрирало

Речник на българския език

1. експатрирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

експатрирало е производна форма на експатрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. експатрирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

експатрирало е производна форма на експатрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. експатрирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

експатрирало е производна форма на експатрирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. експатрирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

експатрирало е производна форма на експатрирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).