експатрирал

Речник на българския език

1. експатрирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

експатрирал е производна форма на експатрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. експатрирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

експатрирал е производна форма на експатрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. експатрирал — мин. деят. св. прич. м. р.

експатрирал е производна форма на експатрирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. експатрирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

експатрирал е производна форма на експатрирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).