екнел

Речник на българския език

1. екнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

екнел е производна форма на екна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. екнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

екнел е производна форма на екна (мин. деят. несв. прич. м. р.).