екнало

Речник на българския език

1. екнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

екнало е производна форма на екна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. екнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

екнало е производна форма на екна (мин. деят. св. прич. ср. р.).