екипирало

Речник на българския език

1. екипирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

екипирало е производна форма на екипирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. екипирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

екипирало е производна форма на екипирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. екипирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

екипирало е производна форма на екипирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. екипирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

екипирало е производна форма на екипирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).