екзотизирал

Речник на българския език

1. екзотизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

екзотизирал е производна форма на екзотизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. екзотизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

екзотизирал е производна форма на екзотизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. екзотизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

екзотизирал е производна форма на екзотизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. екзотизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

екзотизирал е производна форма на екзотизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).