екзистирахте

Речник на българския език

1. екзистирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

екзистирахте е производна форма на екзистирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. екзистирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

екзистирахте е производна форма на екзистирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).