екзистирахме

Речник на българския език

1. екзистирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

екзистирахме е производна форма на екзистирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. екзистирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

екзистирахме е производна форма на екзистирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).