екзистирал

Речник на българския език

1. екзистирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

екзистирал е производна форма на екзистирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. екзистирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

екзистирал е производна форма на екзистирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. екзистирал — мин. деят. св. прич. м. р.

екзистирал е производна форма на екзистирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. екзистирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

екзистирал е производна форма на екзистирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).