екзекутирало

Речник на българския език

1. екзекутирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

екзекутирало е производна форма на екзекутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. екзекутирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

екзекутирало е производна форма на екзекутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. екзекутирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

екзекутирало е производна форма на екзекутирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. екзекутирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

екзекутирало е производна форма на екзекутирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).