еквахте

Речник на българския език

1. еквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

еквахте е производна форма на еквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. еквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

еквахте е производна форма на еквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).