еквала

Речник на българския език

1. еквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

еквала е производна форма на еквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. еквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

еквала е производна форма на еквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. еквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

еквала е производна форма на еквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. еквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

еквала е производна форма на еквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).