еквал

Речник на българския език

1. еквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

еквал е производна форма на еквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. еквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

еквал е производна форма на еквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. еквал — мин. деят. св. прич. м. р.

еквал е производна форма на еквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. еквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

еквал е производна форма на еквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).