екала

Речник на българския език

1. екала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

екала е производна форма на екам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. екала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

екала е производна форма на екам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. екала — мин. деят. св. прич. ж. р.

екала е производна форма на екам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. екала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

екала е производна форма на екам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).