ека

Речник на българския език

1. ека — ед. ч. непълен член

ека е производна форма на ек (ед. ч. непълен член).

2. ека — бройна форма

ека е производна форма на ек (бройна форма).

3. ека — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ека е производна форма на екам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ека — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ека е производна форма на екам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. ека — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ека е производна форма на екам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).