езуитствувал си

Речник на българския език

1. езуитствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

езуитствувал си е производна форма на езуитствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. езуитствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

езуитствувал си е производна форма на езуитствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. езуитствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

езуитствувал си е производна форма на езуитствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).