езуитствувало си

Речник на българския език

1. езуитствувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

езуитствувало си е производна форма на езуитствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. езуитствувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

езуитствувало си е производна форма на езуитствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. езуитствувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

езуитствувало си е производна форма на езуитствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).