езуитствувало

Речник на българския език

1. езуитствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

езуитствувало е производна форма на езуитствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. езуитствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

езуитствувало е производна форма на езуитствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. езуитствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

езуитствувало е производна форма на езуитствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. езуитствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

езуитствувало е производна форма на езуитствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).