ежило

Речник на българския език

1. ежило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ежило е производна форма на ежа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ежило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ежило е производна форма на ежа се (мин. деят. св. прич. ср. р.).