ежил

Речник на българския език

1. ежил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ежил е производна форма на ежа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ежил — мин. деят. св. прич. м. р.

ежил е производна форма на ежа се (мин. деят. св. прич. м. р.).