ежел

Речник на българския език

1. ежел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ежел е производна форма на ежа се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ежел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ежел е производна форма на ежа се (мин. деят. несв. прич. м. р.).