единодействаше

Речник на българския език

1. единодействаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

единодействаше е производна форма на единодействам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. единодействаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

единодействаше е производна форма на единодействам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).