единодействало е

Речник на българския език

1. единодействало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

единодействало е е производна форма на единодействам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. единодействало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

единодействало е е производна форма на единодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. единодействало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

единодействало е е производна форма на единодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).