единодействало

Речник на българския език

1. единодействало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

единодействало е производна форма на единодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. единодействало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

единодействало е производна форма на единодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. единодействало — мин. деят. св. прич. ср. р.

единодействало е производна форма на единодействам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. единодействало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

единодействало е производна форма на единодействам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).