единодействали

Речник на българския език

1. единодействали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

единодействали е производна форма на единодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. единодействали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

единодействали е производна форма на единодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. единодействали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

единодействали е производна форма на единодействам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. единодействали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

единодействали е производна форма на единодействам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).