единодействала

Речник на българския език

1. единодействала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

единодействала е производна форма на единодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. единодействала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

единодействала е производна форма на единодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. единодействала — мин. деят. св. прич. ж. р.

единодействала е производна форма на единодействам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. единодействала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

единодействала е производна форма на единодействам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).