единодействал

Речник на българския език

1. единодействал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

единодействал е производна форма на единодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. единодействал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

единодействал е производна форма на единодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. единодействал — мин. деят. св. прич. м. р.

единодействал е производна форма на единодействам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. единодействал — мин. деят. несв. прич. м. р.

единодействал е производна форма на единодействам (мин. деят. несв. прич. м. р.).