ебете

Речник на българския език

1. ебете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ебете е производна форма на еба (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ебете — повелително наклонение, мн. ч.

ебете е производна форма на еба (повелително наклонение, мн. ч.).