ебала

Речник на българския език

1. ебала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ебала е производна форма на еба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ебала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ебала е производна форма на еба (мин. деят. св. прич. ж. р.).