ебавахте

Речник на българския език

1. ебавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ебавахте е производна форма на ебавам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ебавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ебавахте е производна форма на ебавам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).