ебаваха

Речник на българския език

1. ебаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ебаваха е производна форма на ебавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ебаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ебаваха е производна форма на ебавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).