ебавах

Речник на българския език

1. ебавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

ебавах е производна форма на ебавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. ебавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

ебавах е производна форма на ебавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).