ебавало

Речник на българския език

1. ебавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ебавало е производна форма на ебавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ебавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ебавало е производна форма на ебавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ебавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ебавало е производна форма на ебавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ебавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ебавало е производна форма на ебавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).