ебавали

Речник на българския език

1. ебавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ебавали е производна форма на ебавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ебавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ебавали е производна форма на ебавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. ебавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ебавали е производна форма на ебавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. ебавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ебавали е производна форма на ебавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).