ебавал

Речник на българския език

1. ебавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ебавал е производна форма на ебавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ебавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ебавал е производна форма на ебавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ебавал — мин. деят. св. прич. м. р.

ебавал е производна форма на ебавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ебавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ебавал е производна форма на ебавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).