дяваха

Речник на българския език

1. дяваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дяваха е производна форма на дявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дяваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дяваха е производна форма на дявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).